Poems by Zornitsa Nikolova

      

             Зодия Везни, елегантна, обича

дъжд, черен шоколад и думи. Понякога

спи от вътрешната страна на вятъра и

се гримира  в лилаво - в точен френски акцент.

            Събира цифри, определения и

музикални компилации в стил jazzamore. Все още учи...

тайната на бамбуковата къща за чай

като пускаш реките
да плуват из нарисуваните небеса
разбъркай следите си вързани на възел
и в кутия за писане

дръж чай
достатъчно изсушен
достатъчно черен
да напишеш с него останалата част
от света
портрета на стената
усмивките зад третата врата
прашинките сълзи
падащи от златните ти мигли
раздели на дълги отсъствия разказаното
обели ябълка от едната ú страна
зачертай излишното
мислите
здравия разум
и пий десет глътки преди събуждане
разстоянието между
дъжд и чай
е само оранжево
в което никога не си пътувал
а къщата на тайните
ще спи в очи на пътник
в който ще оставиш себе си
добър на тръгване
добър на нямане
когато пуснеш реките да поплуват
в следите си завързани на възел

*  *  * 

          устата ми хубава, очите ми зелени (Дж. Селинджър)     

               

устата ми хубава,
очите ми зелени...
бих могла да пиша до безкрай
на себе си...
с обич и омерзение..
но все си разсипвам кафето по блузата,
в съботни сутрини,
когато подутите пръсти на времето
скърцат по тетрадката
и галят до болка
неизпратените никому думи...
очите ми зелени,
устата ми хубава...
бих могла да слушам до безкрай
онази китара
и себе си...
но все си удрям коляното в масата,
при първия опит да си тръгна...
в съботни вечери,
когато полуделите пръсти на времето
търсят до болка
топлината на думите...
с обич и омерзение..
бих могла да влизам до безкрай
в незапомнените страници,
но все разбирам истината...
в съботни сутрини,
когато разнищени сълзите
на времето плачат в стъклата
и търсят просто прегръдка...
устата ми хубава,
очите ми зелени...

май дълго валя тази нощ...


silencio 

вървях
nосле дойде зиматa
другото беше въпрос на уговорки
преди и след снега
преди и след поетото количество вино
преди и след мен
картините на тишината
отварях бавно
каталог с подредени мисли
надписани старателно от организаторите
не се научих на сложни изрази
чакам да поумнея
кръгът просто е кръг
и бялото е бяло
а не някакъв нюанс на минало
или комбинация от мириси
по повърхността ми
умрелите могат да танцуват
навсякъде
дори по клепачите самота
утрото все съмва неочаквано
пред пепелника с угарки
докато тече зимата
вържи очите ми
за да не те намеря

on the road

                             
                                                          
                                                           photographer     
                                                    Kostadin Angelov  

         




dictionary:
Bul: По пътя

De: Unterwegs

Fr: Sur la route

Es: En el camino

It: Sulla strada 

Ru: По дороге 

Tür: Yolda

Rom: Pe drum

Gr: Στο δρόμο

balance

                                                             painter                             
                                                    Ivan Genov

dictionary

Bul, Ru: Равновесие

De: Gleichgewicht

Fr: L'équilibre

Es, It: Equilibrio
Tür: Bilanço

Rom: Echilibru
Gr: Iσορροπία

Τέσσερα νησάκια

by Ventsislav Staykov

                                    the original text: Четири островчета

1.

Χωριουδάκια πασπαλισμένα με αλεύρι

Και ήλιος πάνω στα τηγανισμένα βράχια

Παίρνω το πρόγευμα μου

Στη σκιά δυο λεμονιών

Και ζεσταίνομαι

Και γκρινιάζω

2.

Στην πόλη αυτή δε βρέχει

Τα σύννεφα στρίβουν προς το βουνό

Τα αυτοκίνητα είναι περισσότερα

από τους ανθρώπους

Και στριβούν προς τον κάμπο

3.

Θα σας πω πως ετοιμάζεται

 το γλυκό από μανταρίνια

μαζεύετε τα μανταρίνια

και φιλάτε τη γυναίκα σας

4.

Στη μέση του νησιού

Το πρωί ζωγραφίζω δελφίνια

Στον πάτο μιας πισίνας

Στη γαλήνη του γαλανού πλακάκι

Γαργαλάω

Τις άσπρες κοιλίτσες τους  

translator: Unknown

Poems by Filip Kabakyan

           

            Поезията е дом, който всеки ден се

опитвам да достроя. 

            Понякога е масивен и просторен, 

друг път – със стени от преплетени пръчки

от речни върби, измазани с кал. Вратата на              

този дом е много ниска като на една стара църква, където влязох преди време. Трябва да се поклоня, за да пристъпя.

                    Poetry is a home that I'm trying to finish building every day. Sometimes it is solid and spacious, sometimes it has walls made of interwoven sticks from river willow and plastered with mud. The door of this home is low like the one of an old church that I visited a while back. I have to bow down in order to step in.

Светилище

До каменния саркофаг задремал е пазачът —

превърнал се е в гущерче, а то ми мери ръста.

Преструва се, че спи, и няма да заплаче,

щом времето го храни с варовикови пръсти.

А гробът царски празен е. Царица също няма.

Пазачът само знае — излезли за минута

да пият от живота — вода в дъждовна яма,

а аз съм нереалният, и в камънак се лутам.  

Но сенките забързват. Обектът ще затваря

и може бариерата да рухне от омраза.

И  пътят се снишава с бензиновите пари

към дом, жена...

                            И гущерче, което мен ще пази.

Град

Пак е развързан последния възел на вятъра.
Хоризонтът наточи във слънцето тънкия нож.
И пропадна небето, натежало до вчера от влагата,
а градът ще прозира по-висок и добър тази нощ.

Затрептява над сградите въздухът в светло предчувствие.
С тънки нишки обвива косите зеленият здрач.
А земята е жива, но затрупана долу под партера
и не иска да слуша за нашия смях или плач.

И надмогнал природата, любопитният клан на дървото
ще надникне в прозореца, който вечности странно блести.
И ще тупат по пътя узрелите кестени топло
като ритъм в любим, но забравен с годините стих.

Врата в Стария град

Тази врата е залостена там от незнайни години,

подпира я времето с крак от ръждиво желязо.

А белият камък отпред стопанина чака да мине,

отвисоко да яхне коня в челото белязан.

Колко пъти е стъпвал на него в хладната утрин -

издълбан е от стъпката като белег в душата.

И поставям крака си отгоре му, и расна отвътре,

и се вдигам със педя над средния ръст на нещата...

Пазар за птици

На птичия пазар кълвяха въздуха

пернатите в измръзнали кафези.

Приплясваха като с шамари хлъзгави,

и облачният ръб в очите слезе.

Небето беше ниско като в храма

с порутен свод. И мокър сняг поръси.

Бездомни са търговците и няма

вината им след двайсти век да търсим.

И всяка сляпа мъст ще бъде срамна,

щом крият посинелите си длани.

За малко, щом ужасен студ настане,

повикайте търговците във храма!