Зодия Везни, елегантна, обича
дъжд, черен шоколад и думи. Понякога
спи от вътрешната страна на вятъра и
се гримира в лилаво - в точен френски акцент. Събира цифри, определения и
музикални компилации в стил jazzamore. Все още учи...
тайната на бамбуковата къща за чай
като пускаш реките
да плуват из нарисуваните небеса
разбъркай следите си вързани на възел
и в кутия за писане
дръж чай
достатъчно изсушен
достатъчно черен
да напишеш с него останалата част
от света
портрета на стената
усмивките зад третата врата
прашинките сълзи
падащи от златните ти мигли
раздели на дълги отсъствия разказаното
обели ябълка от едната ú страна
зачертай излишното
мислите
здравия разум
и пий десет глътки преди събуждане
разстоянието между
дъжд и чай
е само оранжево
в което никога не си пътувал
а къщата на тайните
ще спи в очи на пътник
в който ще оставиш себе си
добър на тръгване
добър на нямане
когато пуснеш реките да поплуват
в следите си завързани на възел
устата ми хубава, очите ми зелени (Дж. Селинджър) като пускаш реките
да плуват из нарисуваните небеса
разбъркай следите си вързани на възел
и в кутия за писане
дръж чай
достатъчно изсушен
достатъчно черен
да напишеш с него останалата част
от света
портрета на стената
усмивките зад третата врата
прашинките сълзи
падащи от златните ти мигли
раздели на дълги отсъствия разказаното
обели ябълка от едната ú страна
зачертай излишното
мислите
здравия разум
и пий десет глътки преди събуждане
разстоянието между
дъжд и чай
е само оранжево
в което никога не си пътувал
а къщата на тайните
ще спи в очи на пътник
в който ще оставиш себе си
добър на тръгване
добър на нямане
когато пуснеш реките да поплуват
в следите си завързани на възел
* * *
очите ми зелени...
бих могла да пиша до безкрай
на себе си...
с обич и омерзение..
но все си разсипвам кафето по блузата,
в съботни сутрини,
когато подутите пръсти на времето
скърцат по тетрадката
и галят до болка
неизпратените никому думи...
очите ми зелени,
устата ми хубава...
бих могла да слушам до безкрай
онази китара
и себе си...
но все си удрям коляното в масата,
при първия опит да си тръгна...
в съботни вечери,
когато полуделите пръсти на времето
търсят до болка
топлината на думите...
с обич и омерзение..
бих могла да влизам до безкрай
в незапомнените страници,
но все разбирам истината...
в съботни сутрини,
когато разнищени сълзите
на времето плачат в стъклата
и търсят просто прегръдка...
устата ми хубава,
очите ми зелени...
май дълго валя тази нощ...
silencio
вървях
nосле дойде зиматa
другото беше въпрос на уговорки
преди и след снега
преди и след поетото количество вино
преди и след мен
картините на тишината
отварях бавно
каталог с подредени мисли
надписани старателно от организаторите
не се научих на сложни изрази
чакам да поумнея
кръгът просто е кръг
и бялото е бяло
а не някакъв нюанс на минало
или комбинация от мириси
по повърхността ми
умрелите могат да танцуват
навсякъде
дори по клепачите самота
утрото все съмва неочаквано
пред пепелника с угарки
докато тече зимата
вържи очите ми
за да не те намеря
