Вярвам, че поезията прави хората
по-добри, как да не пишем тогава!
Белинташ
Дъждът дълбае облаци в небето там,
жадуващ за земя, която трябва да пропусне,
побратим му е станал камъкът –
по мъжки се целуват често в устните.
Те, двамата, са влюбени в една и съща плът –
сега, като вървя по нея, виждам дирите
на древните табуни на звездите,
и хлътвам в пътищата им,
завинаги в скалата татуирани -
тук някъде са ги опитомявали,
завързвали ги с име, давали обител.
Понякога в проливни дни
се гледат без да си говорят -
дъждът вали, вали, вали,
а камъкът отказва да е мокър.
Душ
Тя вкючва бойлера с поезия на нощна тарифа
меките му връзки капят -
губи по една кофа на денонощие.
На сутринта иска да вземе душ
водата е спряла като любов
тръбите реват, тя се смее
взема кофата и я изсипва на главата си.
Homo helios
Уличната лампа излиза от стаята
след нея излизам и аз
утрото още рита в майка си
на обувките давам газ
към автобусната спирка -
тиха като ашрам
думите в мантри стривам -
и седя истукан
милионите в мене ампери питат
на кого да ги дам
Първият рейс със сънни рибари
го вземам без абордажи
кондукторка къса усмивки, гледа да свари –
на всеки наслука да каже
а аз си пътувам без въдица -
просто вадя слънцето от морето
ха - то ме извади, докато мръдна и
ето ме, виснал пред него -то е бебе сега -
бебе съм аз
двамата нищо не знаем за Дядо Мраз
в яслата на вселената лазим -
обратното на вечерен час
светът е ухилен и кротък
целият е анфас
после си тръгвам без зрънце пясък -
със слънчево зрънце в погледа
вече ми е кристално ясно -
тази ще ми е дрогата.
Тази нощ
Измивам чинийките на думичките
после гледам дали си мият добре зъбките
измивам им дупенцата
слагам ги да си лягат
Искат приказки
чета им дълго, заспивам,
будят ме, разказвам, заспиват.
После отивам да поговоря с Думата,
не ми говори, казва,
да го направим този път без гумичка,
искам дете от теб.
И от теб.
Вечеря
От вятъра отпива босоногата бутилка
пее – празна е като месия
политат пак към теб писмата лекокрили
затворени с капачки от ракия
Настъргвам ситно своите въпроси
откъсвам всичките лимонки от бедрата ти
със соса бял на дните косвени
заливам мислено снагата ти
И те вечерям всяка нощ
като салата
в немитата чиния на луната
Великден
Сълзи с диоптъра на Бог
се спускат кротко към земята
дъждът прокапва като свещ, намокря
всички и отпрашва по-нататък
оцветени хората - великденски яйца
се смеят, удрят помежду си
козунакът лъскав е като змия
душите - стегнати в кожуси
просто е -
да те откъсне цвете
птица да те устрели при полет
с риба да си поговориш -
от колко много чудеса си взет
с колко непонятна болка
просто е -
поне благодари,
ако не можеш да се молиш.
