Когато светът преминава
през мен, той не прави това
безследно, той оставя следи.
Един път леки и незабеле-
жими, друг път дълбоки
като коловози, ровове, ями... Тези следи аз обличам в думи, увивам
в думи, лекувам с думи...
Така се раждат стихове,
и тъй като всичко се върти
и се връща, вярвам, че и аз
оставям следа, драсвам
лекичко света.
When the world passes through me, it does not do this without a trace, it leaves its marks. Sometimes light and indiscernible, sometimes deep as tracks, ditches, pits... It is these traces that I clothe in words, I wrap in words, I heal with words... Thus verses are born, and since everything revolves and returns, I believe that I leave a mark as well, I scratch the world a bit.
Три
* * *
Тя е красива като измислица
с неизмислима рима
видът и е рядък
птичи
с тайно зелено име
тя е възхитително неуместна
нетрайна
и
нелогична
винаги интересна
окончателна и
различна
изплъзва
се между пръстите
между устните и сезоните
пристъпва с четвърт присъствие
лъч се промъква в клоните
тя е
красива като измислица
разточително неуловима
на нея не може да се разчита
чуденка (?)
че я има
* * *
Отново на прозореца ми долетя и кацна дъжд
запляска със крила
със клюн затрака
досущ задморски папагал
важен-важен
валя и трака
пристъпва по перваза вдясно
вляво
перата си блестящи
пощи
реса
суетничи
покрил с крило глава
наднича
в стаята със бляскаво око
валя и трака
трака и валя
п
р
и
с
п
и
в
н
о
цветно
на сутринта го няма
само три перца
след него са останали да светят
...
три пъстри капки
за дъга и сбогом
* * *
В такива дни и слънцето ми е трошливо
пропукват се мостове
колони рухват
потъват светове
и разхитително се рони
през пръстите ми слънцето
поръсвам земния си път с трохи от слънце
как съжалявам
гълъби
врабчета
о извинете ме за безполезните
трохи
на мен са нужни
трябва да ми светят
в тревите вечер -
възхитителни
светулки
