20101121

Poems by Dora Gospodinova


     Когато светът преминава
през мен, той не прави това
безследно, той оставя следи.
Един път леки и незабеле-
жими, друг път дълбоки
като коловози, ровове, ями... Тези следи аз обличам в думи, увивам
 в думи, лекувам с думи...
    Така се раждат стихове,
и тъй като всичко се върти 
и се връща, вярвам, че и аз 
оставям следа, драсвам
лекичко света.





      When the world passes through me, it does not do this without a trace, it leaves its marks. Sometimes light and indiscernible, sometimes deep as tracks, ditches, pits... It is these traces that I clothe in words, I wrap in words, I heal with words... Thus verses are born, and since everything revolves and returns, I believe that I leave a mark as well, I scratch the world a bit.


Три

*  *  *  
Тя е красива като измислица
с неизмислима рима

видът и е рядък
птичи

с тайно зелено име

тя е възхитително неуместна

нетрайна
         и
              нелогична
винаги интересна

окончателна и
        различна

изплъзва
се между пръстите
между устните и сезоните

пристъпва с четвърт присъствие

лъч се промъква в клоните

тя е
красива като измислица
              разточително неуловима

на нея не може да се разчита
 чуденка (?)
че я има



*  *  *
Отново на прозореца ми долетя и кацна дъжд

запляска със крила

 със клюн затрака

досущ задморски папагал

важен-важен

валя и трака

пристъпва по перваза вдясно
вляво


перата си блестящи
пощи
реса

суетничи
покрил с крило глава

наднича
в стаята със бляскаво око

валя и трака
трака и валя

п
р
и
с
п
и
в
н
о
цветно

на сутринта го няма
само три перца

    след него са останали да светят
...
 три пъстри  капки
          за дъга и сбогом



*  *  *
В такива дни и слънцето ми е трошливо
    пропукват се мостове
     колони рухват
 потъват светове
и разхитително се рони
през пръстите ми слънцето

поръсвам земния си път с трохи от слънце

как съжалявам
гълъби
врабчета
о извинете ме за безполезните
       трохи
на мен са нужни
трябва да ми светят

в тревите вечер -
възхитителни
светулки

7 коментара:

  1. Много хубави стихове, Дора е прекрасна поетеса!
    А това искам да си го запазя :
    "...поръсвам земния си път с трохи от слънце"

    ОтговорИзтриване
  2. трохи
    от слънце

    на мен са нужни
    трябва да ми светят
    ---------------------
    Винаги се съизмеряваш с птиците по чувствителност, естествена, струяща, ефирна. Поделяте си слънцето с равноправието на изминалите достатъчно път към него. Не можем да издържим целия му огън, затова трохите слънце (чудесен образ!) са човешките ни зарева.
    И дъждовете ти, и ветровете ти, и тъгата ти, преодоляваща сама себе си, са многолики. Като рисувам шал, който намятайки на раменете си, разкриваш пред очите на читателя като картина, като хоризонт! Мекота и изящество, към коетп да се връща читателят, а от образност става и зрител на стиховете ти.

    ОтговорИзтриване
  3. Шалът ми е любим аксесоар, това "шалово" писане ме привърза към наметките съвсем ;)))

    Несериознича, защото не знам какво точно да кажа в отговор на твоите топли и меки, ласкави като кашмир думи - усмихна ме...толкова ми е хубаво, когато се "виждат" думите:)

    Благодаря ти, мъдра и богата!

    ОтговорИзтриване
  4. Като че пишеш с четка за рисуване.
    Доколкото знам, така се пишат иероглифите - с четчица.
    Твоите стихове ми се струват многоцветни и многозначни иероглифи.
    И толкова жизнени!

    Бъди!

    ОтговорИзтриване
  5. Приказница Марта...:) На теб дори дъждовете и тъгите са ти с шапки на слънчеви петна.:) Толкова пъстроцветна и клош- душа си, толкова радост и уют носиш!
    Сърдечен поздрав!:)

    Стефи- Инди

    ОтговорИзтриване
  6. Радвам се, че сте тук близки ми по перо и перце от сърце;))
    Сърдечни поздрави и на вас! Благодаря, приятели!

    ОтговорИзтриване