Райчо Русев-Райсън: роден
на 20 октомври 1949 г. в село Малко
Брягово, Хасковско (на бай Кольо,шофьора, момчето). Живял съм в три времена и четири държави. Превел съм 7-8 книги от руски език: проза.
Започнах да публикувам свои стихове на 55 г. възраст.
("Отивам да ровя за стихове")
Raycho Roussev-Rajsun: born on October 20th, 1949. In Malko Bryagovo, Haskovo (Bai Kolio's son). I've lived in three periods and in four countries. I've translated 7-8 books from russian: prose.
I've been publishing since I was 55 years old.
I've been publishing since I was 55 years old.
("I'm going to seek for poetry")
Крива усмивка
Такова едно положение, значи.
Такъв един кофти момент.
Май Господ си има по-важни задачи.
Изглежда не му е до мен.
А дяволът – дявол! Седи на монета
и драска поредния ден.
Познато ми някак. Тук само морето
е малко по-старо от мен.
Усмихнат накриво ми иде наум, че
когато ми дойде редът,
на дявола молива сам ще наплюнча:
- Удряй черта! – ще река.
Ще драсне в тефтера за края на сметката,
дето платих-преплатих.
Какво пък, след време и тая отметка
може да мине за стих.
Такъв един кофти момент.
Май Господ си има по-важни задачи.
Изглежда не му е до мен.
А дяволът – дявол! Седи на монета
и драска поредния ден.
Познато ми някак. Тук само морето
е малко по-старо от мен.
Усмихнат накриво ми иде наум, че
когато ми дойде редът,
на дявола молива сам ще наплюнча:
- Удряй черта! – ще река.
Ще драсне в тефтера за края на сметката,
дето платих-преплатих.
Какво пък, след време и тая отметка
може да мине за стих.
Песничка
В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ú рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка отлетя.
Пътища. По пладне се преплитат.
– Добра стига! – И денят бе храм!
Къде бързах, някой да ме пита.
Аз отминах, тя остана там.
Изтъня. Изгуби се след време.
В сън потъна и във зимзелен,
пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен.
Но навек да сте благословени
и от моя предвечерен час,
ти, която мина покрай мене,
ти, покрай която минах аз.
Твой е изборът
Помни!
Иде изгрев след тъмното.
След зимата винаги идва пролет.
Обратното по-добре забрави.
Силна е смъртта, но и животът е силен.
И над ямата има небе.
Низкото няма дъно.
Святото няма връх.
Твой е изборът - накъде.
Иде изгрев след тъмното.
След зимата винаги идва пролет.
Обратното по-добре забрави.
Силна е смъртта, но и животът е силен.
И над ямата има небе.
Низкото няма дъно.
Святото няма връх.
Твой е изборът - накъде.
Както
Както вятърът търси посока,
както капката търси потока,
тъй човек път към другите търси.
Както рибата търси дълбокото,
както птицата търси високото,
тъй човек самотата си търси.
И в ума си, и във кръвта си,
с надежди, любови и вери,
нито знае какво - но го търси.
Нито знае какво ще намери.
както капката търси потока,
тъй човек път към другите търси.
Както рибата търси дълбокото,
както птицата търси високото,
тъй човек самотата си търси.
И в ума си, и във кръвта си,
с надежди, любови и вери,
нито знае какво - но го търси.
Нито знае какво ще намери.
