,
Аз пиша ей така, вечер, за малко, между салатата и второто.
Само стихове. Само в Интернет.
Одитор съм по професия. И майка. Водна зодия. На 33.
I write casually, in the evenings, I don't take much time, in between the salad and the second course. Only poems. Only on the Internet. I work as an auditor. And I am a mother. Water zodiac sign. I am 33 years old.
Овладяно шизофренично
Блестя си тихо
у съседите свири радио
като спънала се сълза
някой извика нещо на някого
и капя неравноделна
после смях и спря тока
попиваш ме бавно
и се замислих
с устни, а
дали
ме болиш...
у съседите свири радио
като спънала се сълза
някой извика нещо на някого
и капя неравноделна
после смях и спря тока
попиваш ме бавно
и се замислих
с устни, а
дали
ме болиш...
Сега
...
е мой ред да се държа
сладко-снизходително, миличка
ми каза
докато бъркаше сместа за палачинки
и облизах меда от лъжицата
а ти се усмихна
затананика нещо ирландско
а аз забърсвах изкипяло кафе
и съседът пак чука
по тръбите на парното
в ритъма на боса нова
а аз събирам прането
и гриза ноктите си пред телевизора
щото все пропускам да затворя очи на страшното
а ти под онази лампа изглеждаше много сам
и ръцете ти махаха, махаха
и толкова плаках
и бях толкова жалка
че просто
неминуемо
е...
е мой ред да се държа
сладко-снизходително, миличка
ми каза
докато бъркаше сместа за палачинки
и облизах меда от лъжицата
а ти се усмихна
затананика нещо ирландско
а аз забърсвах изкипяло кафе
и съседът пак чука
по тръбите на парното
в ритъма на боса нова
а аз събирам прането
и гриза ноктите си пред телевизора
щото все пропускам да затворя очи на страшното
а ти под онази лампа изглеждаше много сам
и ръцете ти махаха, махаха
и толкова плаках
и бях толкова жалка
че просто
неминуемо
твой ред
да се държиш
сладко-снизходително, миличък
* * *
Скитникът си отива* * *
знам
всичко
за любовта
за времето
белите мечки
и дантелените пердета
знам
всичко
за 3,14
контрацепцията
Кандински
и пилето фрикасе
знам
всичко
за себе си, любов моя
за теб
майка ти
котките, виното
само се чудя
колко чаши стигат
за да се разрева като глупачка
ей така,
просто...
Видях те...
Потънал във вино
рошав и мрачен
плуваш по кожата на смугла чилийка
шаманка някаква
облизваш я лакомо
захвърлен в пустинята
под друго слънце
под друго небе
на хиляди километри от пъпа си...
отчаян и мрачен
викаш ме...
викам те...
строя стълбове
да имаш опора
пия с теб
любя се с теб
наум
на лист
на екран
мечтаем Париж и Африка
Африка и Париж
Потънал във вино
рошав и мрачен
плуваш по кожата на смугла чилийка
шаманка някаква
облизваш я лакомо
захвърлен в пустинята
под друго слънце
под друго небе
на хиляди километри от пъпа си...
отчаян и мрачен
викаш ме...
викам те...
строя стълбове
да имаш опора
пия с теб
любя се с теб
наум
на лист
на екран
мечтаем Париж и Африка
Африка и Париж
говорим непознати езици
във локви се пръскаме
във локви се пръскаме
във вино потъваме
облизваш ме лакомо
наум
на лист
на екран
самотен и мрачен
мълчиш...
и мечтая
да няма Париж
Валпараисо
и Африка...
и
облизваш ме лакомо
наум
на лист
на екран
самотен и мрачен
мълчиш...
и мечтая
да няма Париж
Валпараисо
и Африка...
и
нищо да няма...
Видях те...
Видях те...
хъммммм, като за "ей така, вечер, за малко,
ОтговорИзтриванемежду салатата и второто" твърде ми харесва :)
не деля стиховете на мъжи и женски, но този тип дамски пера определено ми допада :)
:)
ОтговорИзтриванеЗдравей, bay Ilia! Радвам се, че хареса творбите на тази авторка. Надявам се тя лично да ти отговори на коментара.
Не е зле :)
ОтговорИзтриванеМожеш да опиташ в любимата ми конструкция :)
Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат.
А гледката съвсем не бе атракция,
осъдени души на изтощение
играеха спектакъл - без овации.
Играеха със себе си безлични,
а времето - то просто отминаваше,
куршумите от думи невротични
убиваха стремежи и желания.
А лесно бе под маските тогава,
когато се прикриваха падения,
последвали от полет в необятното,
но мамещо със блясък прегрешение.
И лесно бе, когато зад завесата,
почиваха от фалша уморените,
но паднеха ли маските, тогава
и дяволът крещеше. За спасение.
Благодаря за коментара, bay Ilia! Има още претенциозност за пречупване, но то става между второто и десерта. Не съм стигнала до там:) И поздравления за блговете и стиховете!
ОтговорИзтриванеАвторката:))
Конструкцията хич, ама хич не е зле:) Аз, уви, трудно бих се наместила в нея. (Още си търся моята любима:)Но поздравления за дълбокото черно!
ОтговорИзтриванеИскра
Искра, има ли място, където човек да може да чете новите ти (пък и старите) стихове!? блог!? литературен сайт!? Наистина ми харесва как пишеш. и... какво е това "конструкция" :))))))))
ОтговорИзтриванеНямам блог. Вероятно няма и да имам:) Отдавна не съм писла нови неща. Вероятно ще ги предложа първо тук:)Но куцичките ми стари могат да бъдат намерени в hulite или bukvite. Там съм Inana и Selena:)))Редувам ги, щото не ми стига въображение да измисля нещо качествено като псевдоним:) Благодаря за харесването, което ми харесва, признавам:) И конструкциа-та беше в отговор на друг коментар. Но мога да извадя значението от речника и да го напиша:))))Поздрави!
ОтговорИзтриванеИскра
Изненадваща си, Искра! А това е разковничето за хубава поезия, поне така мисля.
ОтговорИзтриване"Блестя си тихо".
Така те усещам и аз!:)
Знаещата всичко или поне много съвременна жена, която с удоволствие се губи из задънените улици на своята женственост, за да излезе още по-силна оттам, по-веща в сееб си и света наоколо. Спиралата на женското начало, енергията и, прикрити зад естественото случване.